Лични електронни устройства Лепило
Използването на лепила и уплътнители в електронната индустрия вече е широко разпространено и те допринасят пряко не само за производството на електронни продукти, но и за тяхната дългосрочна работа и дълготрайност. Основните употреби на лепила в електронната индустрия включват залепване на компоненти за повърхностен монтаж (SMC), закрепване на тел и заливане или капсулиране на компоненти. Основният градивен елемент на електронната индустрия е печатната платка или, както е по-често наричана, печатната платка (PCB). PCB използва адхезивни материали при залепване на компоненти за повърхностен монтаж, закрепване на проводници, конформни покрития и при капсулиране (заливане) на компоненти.
Трябва да се имат предвид три различни фази на обработка, когато се избира лепило за приложения в електрониката (или други): невтвърдена или течна смола, втвърдяваща (преходна) фаза и втвърдена или твърда фаза.
Ефективността на втвърденото лепило в крайна сметка е най-важна, защото влияе върху надеждността.
Методът на нанасяне на лепилото също е от голямо значение, по-специално поради необходимостта да се гарантира, че точното количество е нанесено на правилното място.
Основните методи за нанасяне на лепила в приложенията на електрониката са ситопечат (изстискване на лепилото през шаблони в екрана), прехвърляне с щифтове (използване на решетки с много щифтове, които пренасят шарки от капки лепило върху платката) и нанасяне със спринцовка (при което се изстрелват лепила доставен чрез спринцовка с регулиране на налягането). Приложението със спринцовка е може би най-популярният метод, обикновено чрез електропневматично контролирани спринцовки за умерено производство на много различни видове PCB.
Сега ще бъдат разгледани различните видове лепила.
По своята същност повечето лепила, както органични, така и неорганични, не са електропроводими. Това се отнася за основните типове, използвани в електронни приложения, като епоксиди, акрили, цианоакрилати, силикони, уретанови акрилати и цианоакрилати. Въпреки това, в много приложения, включително интегрални схеми и устройства за повърхностен монтаж, са необходими електропроводими лепила.
Обичайният начин за превръщане на непроводими лепила в електропроводими материали е да се добави подходящ пълнител към основния материал; обикновено последният е епоксидна смола.
Типичните пълнители, използвани за придаване на електрическа проводимост, са сребро, никел и въглерод. Среброто е най-широко използвано. Самите проводими лепила са или в течна, или в предварителна форма (подсилени адхезивни филми се щанцоват преди залепване до необходимата форма).
Има два вида електропроводими лепила – изотропни и анизотропни. Анизотропните лепила провеждат във всички посоки, но изотропните лепила провеждат само във вертикалната (z-ос) посока и следователно са еднопосочни.
Изотропните лепила се поддават на фино взаимно свързване. Трябва да се отбележи, че колкото и полезни да са проводимите лепила, те не могат просто да бъдат „пуснати“ като алтернативи на спойка. Те не са добри с калай (или сплави, съдържащи калай) или с алуминий, нито там, където има големи празнини или където е вероятно да бъдат изложени на мокри (влажни, влажни) условия при работа.
Електропроводими лепила
По своята същност повечето лепила, както органични, така и неорганични, не са електропроводими. Това се отнася за основните типове, използвани в електронни приложения, като епоксиди, акрили, цианоакрилати, силикони, уретанови акрилати и цианоакрилати. Въпреки това, в много приложения, включително интегрални схеми и устройства за повърхностен монтаж, са необходими електропроводими лепила.
Обичайният начин за превръщане на непроводими лепила в електропроводими материали е да се добави подходящ пълнител към основния материал; обикновено последният е епоксидна смола.
Типичните пълнители, използвани за придаване на електрическа проводимост, са сребро, никел и въглерод. Среброто е най-широко използвано.
Самите проводими лепила са или в течна, или в предварителна форма (подсилени адхезивни филми се щанцоват преди залепване до необходимата форма).
Има два вида електропроводими лепила – изотропни и анизотропни. Анизотропните лепила провеждат във всички посоки, но изотропните лепила провеждат само във вертикалната (z-ос) посока и следователно са еднопосочни.
Изотропните лепила се поддават на фино взаимно свързване. Трябва да се отбележи, че колкото и полезни да са проводимите лепила, те не могат просто да бъдат „пуснати“ като алтернативи на спойка. Те не са добри с калай (или сплави, съдържащи калай) или с алуминий, нито там, където има големи празнини или където е вероятно да бъдат изложени на мокри (влажни, влажни) условия при работа.
Топлопроводими лепила
Миниатюризирането на електронните схеми може да доведе до проблеми с натрупването на топлина, което може да причини преждевременна повреда на електронните компоненти, ако тяхната максимална работна температура бъде превишена. Термопроводимото лепило може да се използва за осигуряване на топлопроводим път, закрепване на транзистори, диоди или други захранващи устройства към подходящи радиатори, за да се гарантира, че няма да се получи такова натрупване на топлина.
Метални (електропроводими) или неметални (изолационни) прахове се смесват в адхезивната формула, за да се направят лепила с висок вискозитет (паста), които са силно топлопроводими (в сравнение с лепилата без пълнеж). Най-често срещаните топлопроводими системи са формулирани с епоксидна смола, силикон и акрил.
Ултравиолетово втвърдяващи се лепила
Светлинно втвърдяващите се лепила, покрития и капсуланти се използват в индустрията за производство на електроника с нарастваща честота, защото отговарят на изискванията за материали и обработка в тази индустрия. Тези фактори включват екологични изисквания (не са необходими вредни за околната среда разтворители и добавки), подобряване на производствения добив и цена на продукта. Светлинно втвърдяващите се лепила са лесни за използване и се втвърдяват бързо, без да е необходимо втвърдяване при повишена температура.
Лепилата обикновено са състави на акрилна основа и съдържат фотоинициатори, които, когато се активират от ултравиолетово лъчение, образуват свободни радикали, за да инициират процеса на образуване на полимера (втвърдяване). Ултравиолетовата светлина трябва да може да проникне в невтвърдената смола – недостатък на светлинно втвърдяващите се лепила. Отлагания от смола, които са тъмни на цвят, недостъпни или много дебели, трудно се лекуват.
